Моля ви, спасете света заедно с мен. Помогнете на животните, които страдат, без да има на кого на разчитат, без да има кой да ги защити, без да има кой да вдигне глас за тях, да изкрещи за тяхното страдание. Всеки път не мога да понеса това.
Бях в една планина, наречена Янгминшън. Това е национален парк. Красиво място, усамотено. Тогава бях на палатка. И беше толкова студено; много, много студено. А не се усещаше, че планината е много висока, защото просто караш нагоре, нагоре, нагоре. Наклонът е плавен, затова като стигнеш върха на планината, не усещаш да е много високо. И някои места там горе на върха са равни. Преди много време хората са имали къщи в тази планина. Сега не им разрешават да строят, разбира се, защото вече е национален парк. Станала е съвсем равна. Имах една малка тъй наречена къщичка в планината Янгминшън. Пътят дотам е много дълъг, караш до върха, а после трябва да изкачваш и стъпала. Не знам колко хиляди са тези стъпала, или поне няколкостотин. И после още се върви, а после пак стъпала, и пак се върви. Не си спомням колко дълго. Отнема поне ... Някой от вас дали си спомня? ( Двадесет минути. ) Двадесет минути. От долу догоре. От покрива на вашата зала. 20 минути е, ако вървите вие. Ако аз вървя, ще ми трябват поне 40. Току-що попитах вашия брат от Тайван (Формоза). Той ми каза, че било 20 минути път. Но това, когато вече си на върха, оттам трябва да вървиш още 20 минути. Казвам, че за него са 20 минути. За мен може би ще са 30, 40 минути или един час. Някои от моите помощници казват, че е един час, защото тя върви, но трябва и да спира да си почива.
Наоколо наистина няма нищо, една огромна равна земя, но за мен е достатъчно. Там горе на равното даже има бамбукова гора. И хората от Тайван (Формоза), посветените от Тайпе, ме изненадаха с тази шестоъгълна къща, със скрита спалня, в горната ѝ част. А долу имаше една голяма ... достатъчно голяма за мен, разбира се. Аз съм малка, затова каквото и да построят, е голямо. Тя е като павилион. Виждали сте я в някои от моите готварски предавания, които са показвали, или в някои записи, в които показват как рисувам в този павилион. А в горната част е спалнята, съвсем малка. После дори направиха система за пръскане на вода на върха на покрива, защото са толкова любящи. Един от вашите братя, той замина за Австралия със семейството си. Но той я направи, заедно с другите братя и сестри от Тайпе или от други места. Но най-вече той. Той е строител и я направи.
Направи система за дъжд на върха на покрива, защото веднъж им бях казала, че обичам дъжда. Затова той направи за мен тази магическа дъждовна система. Тя също така охлаждаше покрива през лятото. Там нямахме климатик или нещо подобно. Не си спомням да сме имали. Имахме вентилатор, а аз готвех в павилиона. Павилионът е съвсем празен; няма никакви прегради, нито врати, нищо. Помня и комарите, много от тях идваха от тази бамбукова гора, но те никога не ме докоснаха. Не си спомням и някой от помощниците ми да е бил хапан от комарите, но аз ги виждах. Уау! Бяха на рояци, събрани нагъсто на различни места в бамбуковата гора. Виждах ги. Но малко съм ги забелязвала, защото като не ме безпокоят, и аз не ги забелязвам. Много странно. Сега ме хапят дори когато съм в града, навсякъде. Странна работа. Не знам дали кръвта ми е станала по-сладка или кармата ми ги привлича повече. Може да е и от двете.
Наистина обичам това място. Когато ходех там преди, нямах много ученици по това време. Оттам работех за бежанците и после слязох надолу. Затова трябваше да напусна това място. Никога не съм искала да го напускам. Чувствах се толкова откъсната от всичко в света, от всичко, което исках. Беше едно много семпло място; само една спалня. Не помня да съм имала легло, просто спях на земята. А имаха и течаща вода, дори електричество. Можете ли да повярвате?
Бяха магьосници, тези хора, които бяха с мен. Помня ги. Той беше строител. Беше заможен човек, със семейство. Не можеха да ми предложат никакви пари; аз не приемах, затова просто дойдоха там. Мисля, че това място беше частна собственост. Не си спомням да съм ги питала. Предполагах, че е било частен терен, защото там отглеждаха бамбук. В него имаше голяма гора, а също и други плодни дръвчета. Това беше едно време, когато хората още имаха земя там, преди да стане национален парк. И, разбира се, правителството тогава им позволяваше да садят и отглеждат разни неща, или да имат малки къщички. Не можеха да строят големи къщи, с бетон, цимент и пр., но се позволяваше малка дървена къщурка. Мина много време оттогава; чух, че тайфуните са повредили някои неща и те искаха да се качат горе да ги поправят. Но аз им казах: „Защо ви е? Мина толкова време. Много е трудно да се занесат там материалите и всичко останало, тъй че, забравете.“ Не мисля, че някога ще имам този лукс да живея отново там, затова не искам да си губят времето. Просто го използвайте да медитирате, това им казах. Не съм сигурна дали междувременно не са се промъкнали дотам да го поправят, да е нещо като спомен. За следващите поколения, когато вече ще съм умряла, тогава може би ще продават билетчета за посетители. „Тук преди живя Върховният Учител Чинг Хай. Погледнете насам - това са обувките Ѝ, а там Тя готвеше.“ Ето това правят с къщите или резиденциите на хората. Представям си как може да има тълпи от хора, изкачващи тези трудни стъпала и дългия път нагоре, които отдават почит, или правят снимки, или докосват тук и там за благословия. Може би ще ми направят статуя, сложена в средата на стаята, или там някъде, да приветствам туристите. Това е на 20 минути път пеша по върха на планината, а колата ти е паркирана далеч от там, защото не можеш да идеш с нея. И трябва да катериш много стъпала. А после може да продължат и нататък.
Там по-рано имах нещо като малък склад, 2 на 2. Бяха го направили от ламарина, просто го оградиха с нея, а отгоре направиха покрив. По-рано живеех там, близо до един поток. Там имахме поток. Това най-много ми харесваше. Нямах много пари по онова време. Но купихме това място, взех назаем и от един брат. После му ги върнах, макар че той не искаше, аз му ги върнах. Казах му: „Не приемам нищо, тъй че, моля те, вземи ги.“ Не бяха много. Струва много малко пари да си купиш това малко място. И не беше позволено да строим каквото и да е, затова само няколко листа ламарина, които те съединиха понякакъв начин в квадратна стая. И няколко листа отгоре, които по всяко време може да се махнат. Имахме също голяма палатка, палатка от платнище с бамбукови пръти, каквото ни се намираше. А в ония времена вече работехме.
Бяхме малка група, но вече работехме. Раздавахме листовки или малки книжки с новини, за хората или за посветените, за да могат да продължат да изучават учението, да бъдат вдъхновени и насърчени да медитират и да бъдат вегани. По онова време - вегетарианци. Никога не съм пила мляко и никога не съм гледала на него като на нещо лошо. По-късно видях колко ужасен, колко жесток и нечовешки е начинът, по който отглеждат кравите в малки клетки, без да могат да мръднат, и на вериги, и всичко останало. О, Боже мой! Оттогава не им разрешавам да пият мляко, макар че то може да се приеме за вегетарианско. Не е свързано с убийство, но все пак, отглеждането на кравите е толкова нехуманно. Не е това, което бях виждала в моята страна. В О Лак (Виетнам) не правим така. Кравите или воловете просто се разхождат из полето. Може и да помагат на селяните в тежката работа, да пренасят разни неща, или да орат нивите, когато е сезонът за оран, от време на време. Те си имат собствени помещения. Влизат там вечерта, а на сутринта пастирът ги изкарва на паша. Повечето са спокойни и нахранени, за тях се грижат добре, защото фермерите в някои селскостопански райони зависят от кравата или от вола, затова се отнасят добре с тях. Никога не ги биеха или насилваха. Или поне аз не съм виждала.
А когато бях в Индия, видях, че кравите се разхождаха навсякъде, като хората. А ако се случеше крава или вол да задреме на средата на пътя и даже на магистралата, всички коли спираха. Вие сте чували за това, нали? Дори да не сте го виждали, сте го чували. Видях го със собствените си очи. Навсякъде в Индия, където бях, кравите бяха уважавани и обичани като хората. Те докосват крака на кравата или задните й части, а после слагат ръка на челото си в знак на уважение. Защото в Индия, според индуизма, кравата е свещена. Те дават мляко на децата. В онези времена не сме имали улеснения или алтернативи, затова с млякото от кравите са били отгледани много деца. Така че в Индия кравите са като сурогатна майка, нещо като втора майка. И сега продължават да го правят. Когато бях там, го правеха. Хранеха кравите с каквото им се намира. Например са им останали зеленчуци, и те ги хвърлят на улицата. Кравите ги изяждат. Кравите могат да се разхождат навсякъде. И хората трябва да им правят път, а не кравите да дават път на хората. Всички коли спират, докато приключи почивката на кравата, докато стане, да се протегне и мързеливо да се понесе към близката ливада или към ливадата оттатък пътя, за да попасе или да си полегне. Това е, което видях аз.
Затова никога не съм мислила, че млякото може да е вредно. Освен това, преди бях учила будизъм. Когато Буда за първи път излязъл от Своето самади, Той бил много слаб, защото следвал много крайна практика, която бил научил от някого. Казват, че трябвало наистина да умират от глад, да не ядат, да не пият, такива неща. Само да медитират, и така ще постигнат Нирвана. По-късно Буда си дал сметка, че това е погрешно. И тъй, когато излязал от самади, първия човек, когото Той срещнал била една жена и тя му дала да пие мляко. Така възстановил силите си и продължил да учи и да практикува повече. И затова си мислех, че с млякото всичко е наред. Но после, когато видях сегашната животинска индустрия, колко нехуманна, колко ужасна, колко жестока, колко варварска е тя, ние повече не пием мляко. А ако някой от вас все още не го е отказал, трябва да гледа тези филми: „Доминион“ („Господство”), да гледа филмите на PETA, да гледа „Земляни“, да гледа „Кравоконспирация“. Ние ги рекламираме безплатно по нашата Суприм Мастър Телевижън. Можете да ги гледате и в Нетфликс. Всички тези много подобни филми за насилието, за жестокостта, за размера на тези насилствени практики спрямо невинните, безпомощни, беззащитни, мили животни. Показвайте ги на приятелите си. Гледайте ги с тях, макар че ще плачете. Ще крещите силно, гледайки тяхното страдание, но ги гледайте заедно с приятелите си. Тези, които все още ядат месо и пият алкохол, дори пият и карат, и всичко това. Покажете им всички тези последствия. Знам, че е жестоко, не мога да го гледам без да крещя. Понякога трябва да гледам по няколко пъти отделни части, до края на филма, за да мога да ви разказвам. За да мога да им казвам да го рекламират по нашата Суприм Мастър ТВ. Ние не показваме всички страшни неща, защото са твърде тежки за децата. Но рекламираме техния филм, заглавието му, тъй че хората да могат да го издирят и да го гледат. И за да можете вие да го показвате на други хора около вас. Не разчитайте само на мен. Не разчитайте само на Суприм Мастър ТВ. Защото някъде хората не знаят, че нашата телевизия съществува. Не разчитайте на нас, не разчитайте само на мен да спасим света. Спасявайте света заедно с мен, нали така? (Да!)
Казах ви, че 53% идва от Силата на Учителя, чрез лекциите и чрез нещата, които Тя влага в тях, чрез благословиите на всички Висши Богове/Богини. По този начин Суприм Мастър Телевижън благославя света. Но всяка капка е важна за океана. Всяка капка прави океана. Затова, моля ви, спасявайте света заедно с мен. Помогнете на животните, които страдат без да има на кого на разчитат, без да има кой да ги защити, без да има кой да вдигне глас за тях, да изкрещи за тяхното страдание. Всеки път не мога да понеса това. Много пъти се налага да блокирам своята мисловна дейност, иначе може да плача по цял ден и да страдам много, като знам как страдат животните.
Трябва по някакъв начин да се блокирам, иначе не мога да работя. Не мога да работя за Суприм Мастър Телевижън; не мога да работя за вас; не мога да работя за света. Трябва да бъда здрава и силна. Но невинаги съм силна. В ъгъла на стаята си, или в пещерата си, когато съм сама, много пъти плача, за да освободя терзанията си. Просто плача, без да мисля, без дори да знам, че плача. Моля ви, помогнете. Помогнете както можете. Покажете на приятелите си жестоките практики в животинската индустрия; или как ние, като хора, сме загубили своята хуманност, своето хуманно качество, загубили сме състраданието си, загубили сме съчувствието си. Ние губим всичко, ако загубим любовта.
